За книгата: година / Тогава седяхме в една занемарена стая, напълно обляна от слънчева светлина и омагьосани, гледахме с изпъкнали очи от жегата, през прозореца или по-скоро от стъклото му. Той блестеше в различни нюанси на червено, жълто и зелено. И това спря, привлече окото и принуди човек да се взира отпуснат, въпреки факта, че трябваше спешно да изтичаме до съседните офиси и да доставим последните томове каталози, поръчката за които бяхме изпълнили едва вчера. Накрая Парамон Валериевич поклати глава, изправи се и насила ме изведе през вратата, където малко си поехме въздух и се заехме за работа.